Н ад 40 милиона лева приход за 2023 година и 3 милиона повече за 2024-а година отчитат от Центърът за градска мобилност като приход от платеното паркиране. Приходите от зоните, включват SMS-и, талони за паркиране, глоби и винетни стикери за локално платено паркиране.
Въпросът за това как се харчат тези пари и дали отиват за ремонт на паркинги и тротоари, обещание давано при разширяването на зоните, се повдига всяка година. А проблемът с паркирането в нарастващата по население столица става все по-осезаем. Подробно темата разработи Йоана Георгиева от NOVA.
Неведнъж се е случвало паркирането в София да прераства в напрежение, спорове и дори физически сблъсъци. Наскоро собственоръчно сваляне на скоба завърши с бой между служител на градска мобилност и глобения шофьор. Заради спор за паркомясто в София се е стигало дори и до прехвърчане на куршуми.
На този фон Столичната община стартира онлайн анкета, с която да проучи нагласите и нуждите на гражданите и бизнеса по темата за паркирането в града. В резултат от това от общината предлагат нови цени за паркиране - 4 лв. за синя зона и 2 лв. за зелена зона.
Генезисът или как се паркират над 800 000 автомобила в София?
През миналата година кметът Васил Терзиев съобщи, че в столицата има около 800 000 автомобила като 70 000 са регистрирани само до октомври 2024 г. Това означава, че на 1000 души население се падат 700-800 автомобила и предполага затруднения с намирането на място за паркиране. Платените зони за паркиране в центъра на София на седмична база са с висока запълняемост. Средно тя е около 77% като има подзони в идеалния център на столицата, чиято заетост е над 98%.
В останалите квартали, в които няма зони пък често се стига и до забранени, но доста популярни решения за паркиране – върху тревни площи, тротоари, кални терени и всяко друго свободно място, което може да поеме един автомобил.
Къде отиват настоящите приходи от платеното паркиране?
След последното разширяване на синята и зелената зона в края на 2021 г. беше решено 30% от винетните стикери за локално платено паркиране да отиват обратно в съответния район за подобряване на терени за паркиране с компроментирана настилка или „кални точки”.
Попитахме ЦГМ колко терени са подобрени през 2024 г. Оттам отговориха, че миналата година е била обявена обществена поръчка за изпълнител, който да извърши ремонти с приходите от локално платено паркиране от 2023 г.
Досега са завършени общо 9 терена, като ремонтните дейности продължават и сега, допълват от дружеството. Подобрените паркинги са три в район „Триадица”, един във „Възраждане”, три в „Лозенец” и два в „Оборище”. От дружеството уточняват, че след приключване на всички предвидени ремонтни дейности с текущата обществена поръчка, ще се обяви нова, която ще е за приходите от локално платено паркиране от 2024 г.
Според годишния финансов доклад на дружеството през 2023 г. общият приход от зоните за почасово платено паркиране е 40,4 млн. лв. Приходите от продажбите на винетните стикери е 3,8 млн. лв. Изискването е 30% от приходите от винетните стикери да бъдат заделени за ремонти, това по наша сметка са около 1,1 млн.
Сумата от продадените винетни стикери през 2024 г. възлиза на около 3,98 млн. лв., което означава, че част от тези средства също ще се инвестират обратно за подобряване на зоните с приоритет върху премахването на кални точки.
Какво се случва с останалите средства, например тези от SMS-ите, от които за 2023 г. са събрани близо 18 млн. лева?
В момента паркоместата в синята зона са 12 244, а в зелената - 21 046. Общият брой на местата в зоните за платено паркиране, буферните и общинските паркинги е 36 614. Приходите от тях възлизат на 18 милиона за 2023-а и отново около 18 милиона за 2024-а.
В отговор на този въпрос от Центъра за градска мобилност обясняват, че с приходите от паркирането се осигурява издръжката на ЦГМ, поддържането на зоните за почасово платено паркиране, осъществява се дофинансиране на транспортната задача, както и други основни дейности, които имат своята социална значимост. Разходите по издаване на карти за преференциално паркиране, както и поддръжка и обозначаване на така наречените индивидуални паркоместа, предназначени за хора с трайни увреждания в близост до техния настоящ адрес, също изцяло се поемат дружеството.
Попитахме дружеството какъв процент от средствата от зоните за платено паркиране за 2024 г. са отделени за издръжката на ЦГМ и какъв за поддържане на зоните, но те ни отговориха както при предишното ни питане, като конкретни суми или проценти за тези разходи не бяха споделени.
В годишните отчети на ЦГМ също няма подробна справка за това как се разходват средствата конкретно от платеното паркиране. Сред разходите, които се покриват влизат и тези за заплати на персонала. Последните доклади показват, че разходите за целия персонал на дружеството от 1319 души от 2023 г. възлизат на 41,7 млн. лв. Число, близко до приходите от платеното паркиране за същата година – 40,4 млн. лв.
В годишния финансов доклад на дружеството за 2023 г. пише, че сред основната му дейност е и „финансиране, изграждане, експлоатация и поддържане на паркинги, гаражи и места за паркиране”. Според официалния отговор на Центъра за градска мобилност през последните три години няма изградени нови паркинги. Оттам допълват, че търсят подходящи терени и са изпратили официални писма до всички районни кметове в столицата.
Къде е предвидено да се строят буферни паркинги в столицата?
В интервю за „Здравей, България” през май кметът Васил Терзиев съобщи, че до края на 2025 г. ще започне строителство на около 10 нови паркинга в София, като за част от тях вече има проекти в държавния бюджет, отделени са 100 млн. лв. В момента Столичната община разполага с пет буферни паркинга. По думите му проблемът с паркирането е всеобхватен.
Със строителството на новите станции на метрото е предвиден многоетажен буферен паркинг между две метростанции по протежение на бул. „Царица Йоана” до околовръстното шосе. Планиран паркинг има и на бул. „Владимир Вазов”, при „Арена 8888 София” и на бул. „Цариградско шосе”.